Стоим един срещу друг изправили менютата в ръце. Точно както на първата ни среща. Салати, предястия, основни, десерти.. Не знам какво да си поръчам. Присъствието и ме разсейва. Плъзгам поглед встрани от менюто и я поглеждам. Милата, колко съсредоточено си избира какво да хапне.
- Предлагам първо да поръчаме вино - казва тя и ме поглежда в очите.
- Чудесно, бяло или червено - какво ти се пие?
- Всъщност, няма ли да вечеряме? Аз съм гладна, а ти?
С положителност съм гладен. В този момент забелязвам, че на масата има бутилка. А пред нас - чаши пълни с бяло вино. Появява се сервитьор и аз решавам да поръчам.
- Та бих искал.. момент..
Спрял съм се на пастата. Замислям се как всеки път вечеряме паста и пием червено вино. А този път на масата има бяло. Нещо не е наред.
- Добре, записвам си един голям джин с тоник и кутия цигари - изпреварва ме сервитьорът и понечва да ми отсервира чинията.
- Чакайте малко, та аз не съм приключил с вечерята, какво става тук? И щях да си поръчвам.- почти извиквам дърпайки чинията от ръцете му.
- Георги, добре ли си? Та ти всичко си изяде, време е да си тръгваме - казва ми тя отсреща. - Трябваше да поискаш сметката.
- Ще желаете ли още нещо? - пита ме сервитьорът, сменяйки пепелника.
- Да, ще искам голям джин с тоник и кутия цигари - казвам му замислено и с поглед в нищото.
Запалвам цигара, а някаква жена идва до мен и ме пита свободен ли е столът срещу мен. Разбира се, нали съм сам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар