понеделник, 13 юли 2009 г.

Приключенията на Алкохоли: част 3 “Последна спирка”

- Синът ви лежи мъртво пиян в градинката, а до него се търкаля шише с ракия?!
- Първак. 65 градуса. Ще му дойде акълът в главата.

С Велизар така бяхме свикнали да пием, че аз кроях планове лятото да си татуирам формулата на алкохола на челото. Последните седмици само аз купувах водката, тъй като бях изкарал пари от направата на един сайт – цели 40 лв! Това бяха първите пари които вадя от уебстраница, а Велизар – първият ми клиент. И двамата бяхме доволни – аз от парите, а той - от гордото си присъствие в интернет пространството . И от водката, разбира се.

Ние като по правило никога не препивахме, може би щото винаги лочехме по 1 чашка и само в Голямото. Но един петък се случи така, че не учихме – трябваше да имаме класно, а Митака предвидливо се беше обадил за бомба.

Решихме, че адската машина няма да развали плановете ни да пием, все пак ние вече имахме традиция в това. Но пък водката ни тъкмо беше свършила, а парите като фонд бяха във Велизар и така той изтича до магазина да купи една бутилка.
Докато го чаках и гледайки излизащите врякащи ученици, поговорих с училищния педагог (който често заместваше учителката по химия), какво би станало, ако организъм като моят погълне 300 грама 50 градусова ракия. Той отговори, че най-вероятно такава силна консистенция би прогорила вътрешностите ми, които от своя страна все още не са готови да понесат такива силни градуси. И ме посъветва ако искам да опитам алкохол да питам татко може ли да пробвам от бирата му на вечеря

Разказах на Вилката за разговора си преди малко и той обяви, че ако продължаваме с пиенето скоро ще станем безмъртни и някакви глупости, че с постоянство всичко се постига. Аз пък от своя страна му споделих, че ще е яко да включим още някого в компанията си. Имах предвид едно момиче което виждах често да минава покрай блока и знаех, че ми е съседка, но Велизар се намуси и неизслушвайки ми рече, че не искал Гошо да се присъединява в пиенето. След като му казах, че става въпрос за лице от женски пол нещо му светна и ме пита коя е тя, а аз всъщност не я познавах и му казах, че вчера съм я видял с един хляб и ми била харесала страшно много. Което си беше самата истина де. Питайки ме как ще действам му обясних, че имам план и да не се притеснява. Всъщност план нямах, но пиехме от 2 часа и бях толкова зле, че реших да сляза пред блока и просто да я чакам да мине. И когато се засечем да я поканя да се качи горе. Бях млад и уверен в чара си. Ех, времена.

Велизар остана на терасата с водката и продължаваше да пие, а аз слязох долу и зачаках седнал на тротоара. Решихме, че това разстояние няма да ни попречи на разговора и на висок тон продължихме да си бъбрим за нещата от живота и Траяна. Не знам точно колко време е минало но Вилю по едно време сподели, че отива до тоалетната и аз в крайна сметка повече не го видях. След 20-тата минута първо започнах да се притеснявам, че може да е пропуснал да пусне водата в банята. После ми мина през ума, че може направо да е припаднал вътре на плочките. И накрая ме обля студена вълна от притеснение за най-лошото - че може да е изпил/счупил шишето с водка! Станах и запитвайки се какъв беше номера на бърза помощ тръгнах към вкъщи, но ненаправил първата си крачка с крайчеца на окото си я видях.

Да, беше Тя. Минаваше по улицата с цялата си феерия и с раница на рамене. В този момент сякаш времето спря и аз забравих за всичко: нямаше Велизар, нямах счетоводство, главата спря да ме боли, усещах само пулса на туптящото си сърце.
Изведнъж отнякъде се изпречи майка ми и ме пита защо гледам като идиот и какво правя пред блока по домашни пантофи.Отместих поглед от нея и без да казвам нищо тръгнах след любовта на живота ми (мамо, нямам предвид теб в случая {}).

Очаквайте 4-та финална (наистина) част – Фатални премеждия с вероятен финален край.

неделя, 12 юли 2009 г.

Приключенията на Алкохоли: част 2 "Aлкохолни неволи в училище"

- Синът ви повръща на улицата?!!
- С чувствителен стомах е, а и майка му пропусна да му направи салата.


Както стана ясно от написаното в първата част, с Велизар съчетавахме пиенето с ученето. Трябва да отбележа, че бяхме ученици за пример – никога не сме бягали от часовете. Имахме почти 100% присъствие, 40% от което алкохолно, разбира се.

Сигурно се питате как е възможно да сме ходили на даскало пияни без да ни гонят от часовете и изключват. Това ставаше с известни приготовления от наша страна след пиенето. Първо, ядяхме сирене - аз бях установил, че то премахва мириса на водката в известна степен. А след това дъвчехме по няколко дъвки за дъх на леденостудена свежест.

С Вилката имахме различия в характерите и след пиенето това малко изпъкваше. Аз например не исках да се издавам по никакъв начин и за това почти не говорех – просто си спях кротко. Това не пречеше на никого. Г-жа Панева по литература на 2 пъти така ми написа двойки (по думите на съучениците ми докато ме изпитвала съм бил замислен и с поглед забит в краката), но това е друга тема. Но както се досещате в живота си човек не може вечно да мълчи и се случи така, че веднъж нашият горд информатик и цар на блок схемите, Пенчо Бояджиев ме заговори, а ефектът на дъвките беше попреминал, да не говорим, че и ги бях глътнал. Той е директен човек и като такъв ме пита направо защо мириша на джибри, но аз хитро му отговорих, че този ми ефект се дължи на сиропа за кашлица, който, уви се е оказал с изтекъл срок на годност. Контраатакувах, че ще кажа на татко какви ми ги говори и знае ли кой е той. Разбира се, размина ми се, но за всеки случай на другият ден почти бях решил да не пия много. Другият замесен – Велизар, обаче, искаше да лудува и понякога това го разкриваше отчасти. Няма да забравя когато беше решил да извърли всички столове през прозореца (стаята ни беше на последният етаж) и така след 10-тият дървото отсреща приличаше на коледна елха. По-късно се бе ядосал нещо на Траяна и заяви пред всички, че е патка и ще й разбие главата с дневника (беше му в ръцете). Случайно точно тогава директорът беше в коридора и видя всичко през отворената врата. Влезе при нас потресен от ситуацията, аз обаче, успях да му обясня, че Велизар си пада по Траяна и това е вид любовна игра.
Като изключим тези инциденти и неприятният навик на Вилката да плюе дъвките си през прозореца докато е затворен, имахме късмет и ни се разминаваше без инциденти.

Тук трябва да кажа, че в началото на денят бяхме напълно трезви (и жадни), така, че първите 2-3 часа до Голямото междучасие (да се свети името Му), винаги сме се държали подобаващо и в тон със съучениците си – разказвахме си вицове и снощното порно, играехме карти, чоплехме семки, а Вильо дори рисуваше – някакви безформени изроди, в които по надписаните им имена можеше да познаеш собствениците си съученици.


Към краят на 9-ти клас обаче се случи неочакваното – с Велизар препихме и това сложи край на нашите приключения отчасти. За случаят четете в третата и последна част – “Последна спирка”.