събота, 1 ноември 2008 г.

Неволи с Алкохоли

1 част
самото начало и първи стъпки в алкохола.
- Синът ви смърди на ракия?!!
- Да, домашна е, искате ли?
С Велизар ходихме пияни на училище. В началото нямахме много опит и се напивахме бързо, за това “ходихме” е силно казана дума, но все пак някак си успявахме да се завлечем дотам, както e при тангото – с крачка назад, 2 напред.
Бяхме 9-ти клас и учехме (икономично) в икономиката. Заедно открихме световете на счетоводството и водката. Първият ни се стори доста скучен, за това решихме да го проспиваме наджаскани до козирката. А това не беше много трудно – купувахме си 1 патронче водка (200 грама), разделяхме си го по 100, изяждахме 2-3 парченца сирене (Вилката живееше до даскалото и всичко това ставаше в голямото междучасие в кухнята им) и влизайки в Мартеницата с горда походка питащи знае ли кой е баща ни немия бодигард, отивахме на училище. Ще се запитате може би на какво прилича това. 9-ти клас момчета, пък да пият само по 100 грама водка. И ние така си казахме и след втората седмица увеличихме дозата на по 200 на човек. Все пак пиехме всичко това в рамките на 10 минути, така, че дозировката ни идваше добре.
Бяхме си измислили кодов език за пиенето и вместо “да пием”, казвахме “да играем на ГеймБой”. Името дадох аз, защото по това време събирах пари за GameBoy -преносимата конзола на nintendo, но се досещате, че спестяването вървеше малко трудно, все пак парите за закуска от мама ги давах за алкохол, а и тогава не работех. Та като си кажем, че ще идем до магазина за нови батерии на ГеймБоя, това всъщност значеше, че водката е свършила и трябва още. Купувайки си по патронче всеки ден, преди да отпием си имахме ритуал и крещяхме в кухнята “Презарежданеееее!”.
Майката на Велизар нещо обаче започна да се застоява у тях и за това започнахме да пием вкъщи. Аз също живеех точно до училище, така че географското местоположение на стаята ми пасна идеално за ситуацията в която се намирахме. Всеки ден пиехме, без събота и неделя, разбира се - тогава нямахме счетоводство. Аз щото винаги съм искал да колекционирам нещо и реших да събирам в един шкаф шишенцата от водка (празните). След първият месец пиене шкафът се препълни и се наложи да започна да пълня втори а след него дори и този с учебниците. Още помня онзи ден в който татко влязъл в стаята да търси гума, намерил част от шишетата (около 40), изкарал ги всичките и ги наредил на земята. Прибирайки се вкъщи ми искаше нацупен обяснение за всичко това, но аз му обясних, че ще снимаме клип и дори му се поскарах защо ми влиза в стаята.
Всичко въреше идеално, Велизар дори един ден бе решил да увековечи приятелството ни и с перманентен маркер бе надраскал огледалото на мама в коридорора с надпис “Hiteck i oleole the best” (аз бях очарован, а мама без думи, а малко по-късно и без огледало).
Но в един момент започнах да разбирам, че това повече не може да продължава така. На Велизар му беше малко кофти, но беше съгласен с мен, че трябва да престанем да си купуваме патрончета с водка. В крайна сметка бяхме 9-ти клас и учехме икономика – по-евтино щеше да ни излиза, ако си купувахме по цяло шише 1 литър, отколкото да се лигавим с някакви си шишенца.
И така, гордо прегърнали икономическата гледна точка и първата еднолитрова бутилка с водка крачехме към вкъщи спорейки за колко време ще ни стигне. Решихме да пием колкото имаме нужда без да се лишаваме и по колко шорахме честно казано си нямам идея, но беше добре. Искам да кажа, не сме повръщали от предозиране. Изключая себе си първият път, но все пак никой не е съвършен в тоалетната.
Житейската ни философия и възгледи започнаха да се променят под въздействието на непрестанното пиене, но в това аз намирах особен чар, който ме караше да ходя все по-наджаскан. Още помня когато в училище ни събираха пари за театър и казвайки ни, че билетът струва 10 лв, ние с Велизар установихме, че това са големи водка + салата. Това и тогава ми напомняше на времето когато бях малък и с приятелчетата пресмятахме всичко в игра на Сега. За да не бъда голословен ще дам пример: 10 лв (стари пари, бях в 4-ти клас тогава), бяха 1 билет за тролея, които се равняваха на 20 минути игра. Тоест билет отиване-връщане ми излизаше 40 минути игра на “сегите”. Като прибавим и 20 лв за закуска, ето ти ги цели 80 минути! Играейки по толкова много ми ставаше толкова зле, че излизайки от гаража в който бяха игрите винаги се опасявах, че може да повърна и разбира се, въобще не ми се ядеше.
Следва във втора част – “Неволи с Алкохоли в училище”