неделя, 12 юли 2009 г.

Приключенията на Алкохоли: част 2 "Aлкохолни неволи в училище"

- Синът ви повръща на улицата?!!
- С чувствителен стомах е, а и майка му пропусна да му направи салата.


Както стана ясно от написаното в първата част, с Велизар съчетавахме пиенето с ученето. Трябва да отбележа, че бяхме ученици за пример – никога не сме бягали от часовете. Имахме почти 100% присъствие, 40% от което алкохолно, разбира се.

Сигурно се питате как е възможно да сме ходили на даскало пияни без да ни гонят от часовете и изключват. Това ставаше с известни приготовления от наша страна след пиенето. Първо, ядяхме сирене - аз бях установил, че то премахва мириса на водката в известна степен. А след това дъвчехме по няколко дъвки за дъх на леденостудена свежест.

С Вилката имахме различия в характерите и след пиенето това малко изпъкваше. Аз например не исках да се издавам по никакъв начин и за това почти не говорех – просто си спях кротко. Това не пречеше на никого. Г-жа Панева по литература на 2 пъти така ми написа двойки (по думите на съучениците ми докато ме изпитвала съм бил замислен и с поглед забит в краката), но това е друга тема. Но както се досещате в живота си човек не може вечно да мълчи и се случи така, че веднъж нашият горд информатик и цар на блок схемите, Пенчо Бояджиев ме заговори, а ефектът на дъвките беше попреминал, да не говорим, че и ги бях глътнал. Той е директен човек и като такъв ме пита направо защо мириша на джибри, но аз хитро му отговорих, че този ми ефект се дължи на сиропа за кашлица, който, уви се е оказал с изтекъл срок на годност. Контраатакувах, че ще кажа на татко какви ми ги говори и знае ли кой е той. Разбира се, размина ми се, но за всеки случай на другият ден почти бях решил да не пия много. Другият замесен – Велизар, обаче, искаше да лудува и понякога това го разкриваше отчасти. Няма да забравя когато беше решил да извърли всички столове през прозореца (стаята ни беше на последният етаж) и така след 10-тият дървото отсреща приличаше на коледна елха. По-късно се бе ядосал нещо на Траяна и заяви пред всички, че е патка и ще й разбие главата с дневника (беше му в ръцете). Случайно точно тогава директорът беше в коридора и видя всичко през отворената врата. Влезе при нас потресен от ситуацията, аз обаче, успях да му обясня, че Велизар си пада по Траяна и това е вид любовна игра.
Като изключим тези инциденти и неприятният навик на Вилката да плюе дъвките си през прозореца докато е затворен, имахме късмет и ни се разминаваше без инциденти.

Тук трябва да кажа, че в началото на денят бяхме напълно трезви (и жадни), така, че първите 2-3 часа до Голямото междучасие (да се свети името Му), винаги сме се държали подобаващо и в тон със съучениците си – разказвахме си вицове и снощното порно, играехме карти, чоплехме семки, а Вильо дори рисуваше – някакви безформени изроди, в които по надписаните им имена можеше да познаеш собствениците си съученици.


Към краят на 9-ти клас обаче се случи неочакваното – с Велизар препихме и това сложи край на нашите приключения отчасти. За случаят четете в третата и последна част – “Последна спирка”.

Няма коментари: