понеделник, 2 ноември 2009 г.

Половинчати размисли и разговори за половинчати жени

- Защо си сама? Мъжът ти пак го няма?
- Е.. как да го има, още е в затвора.. след 2 месеца излиза.
- О, така ли. Е, аз се отървах, моят почина преди 2 седмици и съм свободна.

Понякога се оказва, че животът на момичетата е разнообразен, колкото програмата на Ефир2 (без рекламите) през годините на миналия век. Както знаете, времето на човек обикновено минава в правене на любими и нелюбими неща. Пример 1 за любимо нещо - ядене на сладолед. Пример 2 за нелюбимо - работа като продавач. Някои решават да изхитрят системата превръщайки работата в удоволствие (какво клише само). Така се стига до пример 3 - мразиш работата, която работиш, мразиш и сладоледа, който продаваш. Не искаш да виждаш сладолед. Той е навсякъде около теб, вътре в теб и най-лошото - знаеш как се прави. Хората наистина не се замислят за някои неща от живота - една приятелка ми престана да яде пържоли, след като внимателно и обяснихме, че те просто не се правят в супермаркета. Но това е друга тема.

В днешната тема ще се запознаем обективно с това кои любими занимания успяват да запълнят натоварения режим на жените в днешно време. Тя е полезна именно с това, че насърчава мъжете да започнат да мислят как да допринесат за по-разнообразен живот на своите любими нежни същества.
Любими са визитациите по кафета с псевдо-приятелки. Това е второто значимо нещо в техния живот след шопинг терапиите и гледането на сериали като "Перла". По-модерните, разбира се, обичат да посещават квалитетни родни сайтове като aha и impulse.
Няма да забравя как видях групичка от млади майки с колички, които разглеждаха новата визия на любимият си сайт - gepime.com. Така да се каже, единственото, което им оставаше е да си купят някоя дрешка в кафето и щяха да са изпълнили на 100% екзистенциалния си баланс за този ден.
Излизането на кафе е тясно свързано с посещението на дискотеки. И в двата случая са важни 2 неща: с каква компания си и какви дрехи носиш. Ще се спра на второто в картинки:
1. Щампа Леопард (или още наричана от тънките познавачи "балканско тигрово", носещо специфично послание - "Мой си само, мой, ще те мачкам дъвча, сваля, изложа и т.н") и
2. Щампа тип Зебра (ще тичам, докато ме хванеш и почерпиш с преоценена водка тип чист спирт + есенция)
По мои скромни наблюдения тези две силни модни линии не са ставали демоде за последните 15 години. Което ги превръща в своеобразен балканблъстър.
Общото правило за избор и разбиране за квалитетност за място (с думата квалитетно поздравявам всички потребители на vbox7) - като сайт, дискотека, кафе, магазин, ресторант е "там ходят всички". Също помага и "там, където пускат чалга"). И обратното: общото разбиране за неквалитетно, немодерно, некачествено е "там никой не ходи" или "там ВЕЧЕ никой не ходи".
Друго значимо любимо нещо, отбягвано и неразбирано от мъжете са всички спа-центрове, салони за красота, знайни и незнайни козметици, фитнес инструктори и прочие. За да бъдат харесвани, обичани, преследвани и коментирани нашите жени трябва да бъдат красиви.
Този така любим момент при жените, че всяка жена, трябва да отделя време за красотата си (защото е жена) се заформя още от ранни години. Ще ви дам жокер: всички сме чували за така нареченето "собствено време". Или още "денят, в който отделям специално време за себе си". Така сестра ми още на 12 обичаше да прекарва по 1 ден в банята. В този ден нищо не може да ни помогне да ползваме общата семейна баня (която в нашия случай бе и тоалетна). Опитите за спиране на ток само влошаваха нещата този "специален ден" да прерастне в "специално денонощие", защото не е тайна, че сестра ми заспиваше във ваната. Но така е, когато има постоянно топла вода.

Ако можем да обобщим най-кратко написаното:
1. всяка жена трябва да отделя време за себе си, за да бъде красива, защото е жена, за да
2. може да излезе гордо на подиума (кафета, дискотеки, сайтове за запознанства)
или
1. за да може да бъде на показ една жена, тя трябва да
2. отделя време за себе си

И тук идваме до същинското прозрение на всичко - жената отделя време, за да бъде желана плячка за мъжете-ловци.
За да се чувства тя самата пълноценна. Да, дори и това да е фалшиво (като фалшив профил в аха.бг), това би я задоволило, да отмъсти на 100 самеца, които ще и пишат "hi zdr kak si" и тя няма да им отговори, с което всъщност няма да им обърне внимание, защото е трудна плячка. Висококачествен материал, облечен в тигрова щампа.

- Беше си забравила аха-то включено на лаптопа и видях, че имаш 300 нови съобщения, голяма лудница.
- А.. въобще не им пиша на тия малоумници, влизам в този сайт само да убия времето.

понеделник, 13 юли 2009 г.

Приключенията на Алкохоли: част 3 “Последна спирка”

- Синът ви лежи мъртво пиян в градинката, а до него се търкаля шише с ракия?!
- Първак. 65 градуса. Ще му дойде акълът в главата.

С Велизар така бяхме свикнали да пием, че аз кроях планове лятото да си татуирам формулата на алкохола на челото. Последните седмици само аз купувах водката, тъй като бях изкарал пари от направата на един сайт – цели 40 лв! Това бяха първите пари които вадя от уебстраница, а Велизар – първият ми клиент. И двамата бяхме доволни – аз от парите, а той - от гордото си присъствие в интернет пространството . И от водката, разбира се.

Ние като по правило никога не препивахме, може би щото винаги лочехме по 1 чашка и само в Голямото. Но един петък се случи така, че не учихме – трябваше да имаме класно, а Митака предвидливо се беше обадил за бомба.

Решихме, че адската машина няма да развали плановете ни да пием, все пак ние вече имахме традиция в това. Но пък водката ни тъкмо беше свършила, а парите като фонд бяха във Велизар и така той изтича до магазина да купи една бутилка.
Докато го чаках и гледайки излизащите врякащи ученици, поговорих с училищния педагог (който често заместваше учителката по химия), какво би станало, ако организъм като моят погълне 300 грама 50 градусова ракия. Той отговори, че най-вероятно такава силна консистенция би прогорила вътрешностите ми, които от своя страна все още не са готови да понесат такива силни градуси. И ме посъветва ако искам да опитам алкохол да питам татко може ли да пробвам от бирата му на вечеря

Разказах на Вилката за разговора си преди малко и той обяви, че ако продължаваме с пиенето скоро ще станем безмъртни и някакви глупости, че с постоянство всичко се постига. Аз пък от своя страна му споделих, че ще е яко да включим още някого в компанията си. Имах предвид едно момиче което виждах често да минава покрай блока и знаех, че ми е съседка, но Велизар се намуси и неизслушвайки ми рече, че не искал Гошо да се присъединява в пиенето. След като му казах, че става въпрос за лице от женски пол нещо му светна и ме пита коя е тя, а аз всъщност не я познавах и му казах, че вчера съм я видял с един хляб и ми била харесала страшно много. Което си беше самата истина де. Питайки ме как ще действам му обясних, че имам план и да не се притеснява. Всъщност план нямах, но пиехме от 2 часа и бях толкова зле, че реших да сляза пред блока и просто да я чакам да мине. И когато се засечем да я поканя да се качи горе. Бях млад и уверен в чара си. Ех, времена.

Велизар остана на терасата с водката и продължаваше да пие, а аз слязох долу и зачаках седнал на тротоара. Решихме, че това разстояние няма да ни попречи на разговора и на висок тон продължихме да си бъбрим за нещата от живота и Траяна. Не знам точно колко време е минало но Вилю по едно време сподели, че отива до тоалетната и аз в крайна сметка повече не го видях. След 20-тата минута първо започнах да се притеснявам, че може да е пропуснал да пусне водата в банята. После ми мина през ума, че може направо да е припаднал вътре на плочките. И накрая ме обля студена вълна от притеснение за най-лошото - че може да е изпил/счупил шишето с водка! Станах и запитвайки се какъв беше номера на бърза помощ тръгнах към вкъщи, но ненаправил първата си крачка с крайчеца на окото си я видях.

Да, беше Тя. Минаваше по улицата с цялата си феерия и с раница на рамене. В този момент сякаш времето спря и аз забравих за всичко: нямаше Велизар, нямах счетоводство, главата спря да ме боли, усещах само пулса на туптящото си сърце.
Изведнъж отнякъде се изпречи майка ми и ме пита защо гледам като идиот и какво правя пред блока по домашни пантофи.Отместих поглед от нея и без да казвам нищо тръгнах след любовта на живота ми (мамо, нямам предвид теб в случая {}).

Очаквайте 4-та финална (наистина) част – Фатални премеждия с вероятен финален край.

неделя, 12 юли 2009 г.

Приключенията на Алкохоли: част 2 "Aлкохолни неволи в училище"

- Синът ви повръща на улицата?!!
- С чувствителен стомах е, а и майка му пропусна да му направи салата.


Както стана ясно от написаното в първата част, с Велизар съчетавахме пиенето с ученето. Трябва да отбележа, че бяхме ученици за пример – никога не сме бягали от часовете. Имахме почти 100% присъствие, 40% от което алкохолно, разбира се.

Сигурно се питате как е възможно да сме ходили на даскало пияни без да ни гонят от часовете и изключват. Това ставаше с известни приготовления от наша страна след пиенето. Първо, ядяхме сирене - аз бях установил, че то премахва мириса на водката в известна степен. А след това дъвчехме по няколко дъвки за дъх на леденостудена свежест.

С Вилката имахме различия в характерите и след пиенето това малко изпъкваше. Аз например не исках да се издавам по никакъв начин и за това почти не говорех – просто си спях кротко. Това не пречеше на никого. Г-жа Панева по литература на 2 пъти така ми написа двойки (по думите на съучениците ми докато ме изпитвала съм бил замислен и с поглед забит в краката), но това е друга тема. Но както се досещате в живота си човек не може вечно да мълчи и се случи така, че веднъж нашият горд информатик и цар на блок схемите, Пенчо Бояджиев ме заговори, а ефектът на дъвките беше попреминал, да не говорим, че и ги бях глътнал. Той е директен човек и като такъв ме пита направо защо мириша на джибри, но аз хитро му отговорих, че този ми ефект се дължи на сиропа за кашлица, който, уви се е оказал с изтекъл срок на годност. Контраатакувах, че ще кажа на татко какви ми ги говори и знае ли кой е той. Разбира се, размина ми се, но за всеки случай на другият ден почти бях решил да не пия много. Другият замесен – Велизар, обаче, искаше да лудува и понякога това го разкриваше отчасти. Няма да забравя когато беше решил да извърли всички столове през прозореца (стаята ни беше на последният етаж) и така след 10-тият дървото отсреща приличаше на коледна елха. По-късно се бе ядосал нещо на Траяна и заяви пред всички, че е патка и ще й разбие главата с дневника (беше му в ръцете). Случайно точно тогава директорът беше в коридора и видя всичко през отворената врата. Влезе при нас потресен от ситуацията, аз обаче, успях да му обясня, че Велизар си пада по Траяна и това е вид любовна игра.
Като изключим тези инциденти и неприятният навик на Вилката да плюе дъвките си през прозореца докато е затворен, имахме късмет и ни се разминаваше без инциденти.

Тук трябва да кажа, че в началото на денят бяхме напълно трезви (и жадни), така, че първите 2-3 часа до Голямото междучасие (да се свети името Му), винаги сме се държали подобаващо и в тон със съучениците си – разказвахме си вицове и снощното порно, играехме карти, чоплехме семки, а Вильо дори рисуваше – някакви безформени изроди, в които по надписаните им имена можеше да познаеш собствениците си съученици.


Към краят на 9-ти клас обаче се случи неочакваното – с Велизар препихме и това сложи край на нашите приключения отчасти. За случаят четете в третата и последна част – “Последна спирка”.