Вино

Стоим един срещу друг изправили менютата в ръце. Точно както на първата ни среща. Салати, предястия, основни, десерти.. Не знам какво да си поръчам. Присъствието и ме разсейва. Плъзгам поглед встрани от менюто и я поглеждам. Милата, колко съсредоточено си избира какво да хапне.
- Предлагам първо да поръчаме вино - казва тя и ме поглежда в очите.
- Чудесно, бяло или червено - какво ти се пие?
- Всъщност, няма ли да вечеряме? Аз съм гладна, а ти?
С положителност съм гладен. В този момент забелязвам, че на масата има бутилка. А пред нас - чаши пълни с бяло вино. Появява се сервитьор и аз решавам да поръчам.
- Та бих искал.. момент..
Спрял съм се  на пастата. Замислям се как всеки път вечеряме паста и пием червено вино. А този път на масата има бяло. Нещо не е наред.
- Добре, записвам си един голям джин с тоник и кутия цигари - изпреварва ме сервитьорът и понечва да ми отсервира чинията.
- Чакайте малко, та аз не съм приключил с вечерята, какво става тук? И щях да си поръчвам.- почти извиквам дърпайки чинията от ръцете му.
- Георги, добре ли си? Та ти всичко си изяде, време е да си тръгваме - казва ми тя отсреща. - Трябваше да поискаш сметката.
- Ще желаете ли още нещо? - пита ме сервитьорът, сменяйки пепелника.
- Да, ще искам голям джин с тоник и кутия цигари - казвам му замислено и с поглед в нищото.

Запалвам цигара, а някаква жена идва до мен и ме пита свободен ли е столът срещу мен. Разбира се, нали съм сам.

Месо

Днес решавам да готвя. Хрумва ми когато за пореден път минавам покрай магазина за месо до нас. Този път е отворено. Може би от фактът, че за първи път от месеци насам не се прибирам след 1 сутринта.
Влизам вътре. Усмихвам се ведро на продавача и плъзгам поглед към щанда. Там са наредени и сортирани по класове... маслини. Маслини?! Оглеждам се - навсякъде около мен са. Продавачът ме пита какво ще обичам. "Ето от тези" - посочвам му някакъв сорт маслини пред мен. Господи, та те всички са еднакви. Едните са просто по-тъмни, а другите - по-светли. Пита ме колко грама ще желая. Казвам му 200. Чувствам се като на ледената пързалка с кънките за първи път. Не знам накъде отивам. Спомням си и момента, в който за първи път се пускам със скейт по едно стръмно нанадолнище. Защо си купувам маслини? Аз не обичам маслини. Питам продавача къде е магазинът за месо. Отговаря ми, че продава и има само маслини, и си няма представа за какво говоря. Пита ме дали искам торбичка. Отказвам му. Прибирам маслините в джоба си и излизам навън. Боже, купих си ей така 200 грама маслини. Сега трябва да се прибера вкъщи, да пусна Гугъл и да се уверя колко полезна за здравето ми покупка са те. Обръщам глава и поглеждам към магазина. Виждам огромен надпис "МЕСАРНИЦА". Целият магазин е боядисан в червено. Какво става тук?!
Влизам обратно за да поискам обяснение от продавача. В момента в който се присягам да отворя вратата осъзнавам, че с дясната си ръка държа торба. Поглеждам да видя какво има вътре - пълна е с месо.

Ми айде да пушим бе, копеле!

Отидох напушен на работа. Беше голямо приключение. Да пристигна на работа на двата си крака. Преди това да се кача в метрото. Баси дългото пътуване с метро. Какво изживяване само! Една бабка се качи в метрото, а друга слезе!

11 без 10 е. Все пак влизам в офиса. Грета ме посреща в коридора с думите "Шефът те чака в заседателната от 20 минути - искал да ти каже нещо". Минавам през тоалетната и си пускам едно парче на junkie xl. Започвам да си мия ръцете и слушам парчето. След като свършва отключвам на Явката, който като че ли е чукал от известно време и влизам директно при Шефа. Той стои накрая на дългата маса, за която ни беше нужен кран да я внесем на 3-тия етаж на корпоративната ни сграда, а до него има малко 12 инчово лаптопче с някаква розова графика.
Кани ме да седна. Сядам, залитайки. Казва ми, че в последно време съм идвал редовно с по 2-3 часови закъснения, ползвал съм си обедната почивка с 1 час отгоре и общо взето никой не можел да ми види очите. След този коментар си свалям слънчевите очила и поглеждам към графиката:
- Дори си се постарал да направиш графика на закъсненията ми? Човече, ти си жесток. Трябва да се почерпим нещо!
- Защо очите ти са червени. Защо изглеждаш сякаш не си спал на нормално легло от 2 седмици? Защо си блед? - изстрелва въпросите си бързо, но монотонно той, сякаш ги чете от аутокю от времето на немите филми.
- Виж, Шефе. Имам здравословни изменения. Не е шега работа. Досега не съм ти споделял, но трябва да знаеш, че истинският джентълмен никога не говори за проблемите си.
- Георги, ти си болен всяка седмица в последните 2 години. И като имах предвид, че закъсняваш в последно време имах предвид същите тези 2 години.
- Сега вече разбираш какво ми е, нали? Но днес реших да сложа край на мъките си и се наложи да си купя медикаменти.
- Какви медикаменти?
- Марихуана.
- МОЛЯ?
- Джойнт, канабис, трева, ганджа, мара, чичо Митко, коз, козче...
- ?!?! Надрусан ли си в момента?
- Всичко е с медикаментозна цел. Правя го заради работата си. Иначе болката притъпява сетивата ми и не мога да работя. А аз искам да съм полезен за тази фирма, разбираш ли?
Искам да давам само най-доброто от себе си! Ще го направя, защото вие заслужавате!
- Имаш ли от тази марихуана в себе си?
- Както знаеш нашият работен ден е 8 часов, трябва да си приемам медикаментите през 3-4.
Тоест да, имам.
- Ми айде да пушим бе, копеле!!!