петък, 1 юли 2011 г.

Из спомените на палача

"Мисля, че много хора биха били живи днес, ако имаше смъртно наказание"
Нанси Рейгън


...И началникът вика: "Бе много силно ги режеш тия глави - все хвърчат в публиката, майки и малки деца припадат, хора - уж дошли да се позабавляват, а си отиват с натъртвания!"


...И аз му викам : Добре, няма да ги кълцам толкова силно тия глави. Ами пък един - цял кроул извъртя горе на площадката, като не го доскълцах. Голямо чистене падна след това. И жена ми се кара, че съм бил изпоцапан. Аз иначе не се накапвам. Та голямо чистене падна и пак останала тук-там засъхнала кръв. И следващият осъден, като се качи, взе, че повърна. А последното му желание било тройна порция и руска салата... Направи отчето на нищо. Отчето вече идва на работа с плътно пристегнати ръкави. Помощникът пък се подхлъзна в повърнатото, изплесна му се брадвата, дето тъкмо я точеше, и храт - единият крак на осъдения точно под коляното хвръкна настрани. Как да го накарам да коленичи над дръвника? И още не се беше изповядал. Процедурата отиде по дяволите. Направо си намразвам професията в такива моменти. И началникът, недоволен, вика: "Я колко много чакат за работа - веднага ще ти намерим заместник..." Изобщо съм в напрежение. А пък помощникът, той с глави е свикнал, ама откакто видя оня отрязaн крак, постоянно сънува кошмари.


...Много е гадна тая професия - не им обичам шоутата. Искам да ме пуснат в килията и клъц - да го трепя още на нара. Ама не - народът, та народът... Възпитателно било, пък и били свикнали хората. Обичам го тоя народ, ама по предпочитам да свършвам работата още в клилиите. И тоя осемчасов работен ден - непрекъснато ми докарват разни да ги сека. Да ми се уплътнявало работното време.


...На всеки 6 месеца ми отпускат нова качулка, ама аз като понавъртях стаж и съседите като научиха след някоя и друга година къде работя, престанах да я слагам, само ми се изпотява вратът. Току някой съсед ми донесе специално жито. Ми уважават ме! Обичам ги тия съседи. Вчера - хоп: докараха ми един. Викам си: "Айде - тоя ще го прескочим." Завъртам се леко и пат - лявото ухо. Ами началството вика: "Режи, режи!" Пак се завъртам и шат - дясното ухо. На началника му омръзна, вика: "Режи му и носа и го пускай да си ходи."
Така и направих и сега е щастлив човекът. Уважава ме. Но пък, докато работех с качулка, нямаше нужда да се явявам избръснат за работа...
 

Такива ми ти работи.

Няма коментари: